Перничаниът Вихрен Матев обжалва в съда "Синята зона"

Перничанинът Вихрен Матев обжалва в съда "синята зона" в Перник, разбра репортер на zaPernik.com от самия него. Днес Вихрен Матев е депозирал жалбата си, в която обжалва въвеждането на "Синя зона" в нашия град. "Посвещавам жалбата ми на местното ГЕРБ, в което съм член. С този мой акт искам да дам граждански пример как бих искал да бъда управляван", каза Вихрен Матев. Той е единствения перничанин предприел действия срещу въвеждането на "Синята зона" в Перник.

УВАЖАЕМИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства на територията на Община Перник, приета на 29.01.2009г. от Общински съвет- град Перник, решение №290, е нормативен административен акт, поради което може да бъде обжалвана без ограничение във времето, защото е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.187, ал.1 от АПК.
НЕ СЪМ ДОВОЛЕН от посочената Наредба за обществения ред при използване на превозни средства на територията на Община Перник. С оглед на това обжалвам същата пред Вас в частта й относно Паркирането, а именно: Глава седма, раздел II- Кратковременно платено паркиране - "синя зона", и МОЛЯ да я ОТМЕНИТЕ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ.

Обжалваната наредба в съответната й част е незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и не съответства на целта на закона.


Оплакванията за това са следните:

1. При приемането на оспорената Наредба - Общинският съвет е нарушил съществени административнопроизводствени правила - чл. 26 и 28 от ЗНА, като не е публикувал проекта за нормативния акт на интернет-страницата си заедно с мотивите и доклада най-малко 14 дни преди приемането му, за да се даде възможност на заинтересованите лица да изложат становища и предложения по проекта, с което е налице основанието на чл. 146, т. 3 от АПК, а именно - съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Общинският съвет не е взел предвид, че Наредбата противоречи на Конституцията и Закона за защита от дискриминация, с което е осъществено и основанието на чл. 146, т. 4 от АПК - "противоречие с материалноправни разпоредби", както и че тя не съответства с целта на закона, което е основание за предявяване на жалбата по чл.146, т. 5 от АПК.

Последното изменение на Закона за нормативн ите актове в сила от 01.01.2008 г. и по-точно на чл. 26 предвижда "изработването на проект за нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност", а алинея втора на същия член предвижда "преди внасянето на проект на нормативен акт съставителят да го публикува на интернет страницата си заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта".
В конкретния казус този текст от закона е грубо нарушен, тъй като проектът за наредбата не е бил изобщо публикуван на интернет страницата на ПОС, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с него и да изразят своето мнение и препоръки.

Освен това с проекта за наредбата е нарушен и чл. 28 от ЗНА, тъй като той не съдържа практически каквито и да е мотиви за необходимостта от нейното приемане, а само с по едно кратко изречение формално са записани причините, целите, средствата и очакваните резултати, което няма нищо общо с предвидения в чл.29, ал.5 "Режим на платено преференциално паркиране на ППС по постоянен адрес". В доклада към проекта за наредбата освен това няма и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и никаква финансова обосновка на цената на новопредоставяната от Общината "услуга", която е оценена на 10 лв. за една година, поради което следва да се приеме, че на практика няма изготвен доклад, съответстващ на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. А нормата на алинея трета на чл. 28 от ЗНА предвижда "проект на нормативен акт, към който не са изложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, да не се обсъжда от компетентния орган".

С оглед на всичко изложено дотук допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на оспорената Наредба са твърде съществени, тъй като те са императивни, а не пожелателни, и с тяхното съблюдаване се гарантира действителното спазване на принципа на откритост, съгласуваност и местно самоуправление, поради което те се явяват основание за отмяна на оспорения нормативен акт.

2. С приемането на Наредбата са нарушени и материалноправни разпоредби, т.е. налице е основанието на чл.146, т.4 от АПК.

Доводите за това са следните:

Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства на територията на Община Перник, приета с решение №290 от 29.01.2009г. от Общински съвет-гр.Перник, е издадена на основание чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, който предвижда, че общинските пътища се управляват от кмета на съответната община по наредба, приета от общинския съвет. Следователно, нормите на тази наредба, регламентиращи движението на ППС по общинските пътища, следва да са съобразени задължително със Закона за движението по пътищата, а не произволни, а в частност тези, регламентиращи паркирането, следва да са съобразени с разпоредбите на раздел ХІХ от този закон-"Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряло поради повреда".

Разпоредбата на чл. 99 от Закона за движението по пътищата предвижда, че "в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието, като това време не може да бъде по-малко от 30 минути и повече от 3 часа". Именно в изпълнение на това правомощие ПОС е създал регламентацията в раздел втори на Глава седма от Наредбата - "Кратковременно платено паркиране- синя зона" - чл. 24 до чл. 30, имаща действие по отношение на всички граждани.

В изпълнение на нормите на Закона за интеграция на хора с увреждания в Наредбата е създадена нормата на чл. 29, ал. 1, т.1-5, а в приложение № 7 от допълнителните разпоредби на Наредбата е регламентирано какво означава преференциално паркиране за хора с увреждания. Никаква законова разпоредба, обаче, не дава право на административен орган да въвежда безсрочно право на платено паркиране в т.нар. "синя зона", и да въвежда "преференции" или привилегии за живеещите в тази зона, поради което и като е сторил обратното, ПОС е приел един незаконосъобразен нормативен акт.
Съгласно предписанието на чл. 146, т. 5 от АПК основание за оспорване на нормативен административен акт - в конкретния казус това е Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства на територията на Община Перник, е несъответствието му с целта на закона. За да има съответствие с предвидената от закона цел означава , че административният акт трябва да създава реални фактически и правни възможности за изпълнение, да осигурява равни права на всички лица, до които се отнася, да има реципрочност между цена и предоставена услуга и други. Считам, че съгласно изложеното по-горе, в посочената Наредба тези условия не са налице.

С оглед на целта на създадената наредба, а именно да се осигури възможност на действително живущите в Центъра на гр.Перник да паркират автомобилите си по улиците, попадащи в "Синя зона", няма логика, а и закона не го допуска, от тази "привилегия" да се ползват само собствениците на ППС, живущи там по постоянен адрес, а да се изключат тези, живущи по настоящ адрес, тъй като и едните, и другите имат еднакви граждански права, гарантирани им с Конституцията. Тук следва да се има предвид и, че съгласно Законът за българските документи за самоличност, "постоянен адрес" е адресът, на който гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт, и където той е вписан в регистрите на населението, и той може фактически да не живее на този адрес, докато "настоящ адрес" е винаги този, на който той действително живее.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.5, т.3 от Наредбата, е предвидено правото на преференциално паркиране да се прилага само за един автомобил на жилище. Това решение също противоречи на целта на закона, тъй като не създава равни права на живеещите в едно жилище да се ползват от това право. Всеизвестно е, че в жилищата в центъра на гр. Перник, а и в други големи градове в България, живеят по едно възрастно и едно младо семейство, и ако всяко от тях има собствен автомобил, то би искало, а и има право да иска да се ползва от "привилегията" по Наредбата. Освен това, дори и в едно жилище да живее само едно семейство, нормално е двамата съпрузи да имат отделни автомобили, които да ползват ежедневно самостоятелно. Следователно, оспорената Наредба е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 5 от АПК и като такава следва да бъде отменена от съда.


ПЕТИТУМ:

МОЛЯ, на основание чл.193, ал.1 от АПК, да отмените като незаконосъобразна Наредба за обществения ред при използване на превозни средства на територията на Община Перник, приета на 29.01.2009г. от Общински съвет-гр.Перник, решение №290, в частта й относно Паркирането, а именно: Глава седма, Раздел II- Кратковременно платено паркиране - "синя зона".