Dum Spiro SПeро – технология на измамата

Чета така нареченият „брифинг" на кметицата и роня кървави сълзи... От казаното излиза, че ТРИ ВЪЗЛОВИ ИНСТИТУЦИИ, избрани от нас за да ни управляват и разположени на по-малко от 20 метра една от друга се държат като орел, рак и щука! Комисията, която работела на втория етаж на общината не поканила с погача и леща кметицата от третия етаж за да може тя да прочете въпросният доклад на комисията „Перо" и да даде „важната" информация, която липсвала за обективността му! Същата кметица не можела да слезе от третия до втория етаж на кметството непоканена, защото липсвало точно това копче в кабината на асансьора и нямало как да го натисне, дори при добро нейно желание! За слизане по 18-те стъпала - и дума не можело да става, защото отдавна била забравила как се слиза по стълби! Тя била изпратила писмо до прокуратурата и прокуратурата, в ролята си на пощенска станция го препратила на областният управител от съседният на кметският вход на общината! Ако цялата тази палячовщина не беше тъжна - на нас избирателите, би трябвало да ни бъде много смешна!

А междувременно - работата на комисията „Перо" завърши! Тъжно и с очакван край! Под тоновете документи и думи, с които ни засипаха, всъщност лежи една простичка, но ефективна схема за измама! Измама, изпитана многократно на гърба на българският гражданин и данъкоплатец, и действаща безотказно в годините на прехода - та чак до наши дни!
Като разчистим сцената на местопрестъплението от излишната бумащина, медийни изяви, взаимни обвинения, тънки сметчици и лични пристрастия - всъщност откриваме няколко простички и неотменими като самата съдба неща:

1. Лицето „П", което действа като пълномощник на фирмата „X" ООД в крайна сметка се сдобива с някакъв договор, съдържащ условия, които (ама много) го устройват.

2. Същото лице „П" тича презглава до службата по вписванията към РС - гр. Перник и извършва вписване на неговото си копие от договора. Официално одобреният от комисията в общината договор в същият този момент се превръща в едно листче непотребна хартия, достойно само за задни цели.

3. Веднага след извършването на вписването - лицето „П" продава имота по договора на фирмата „Y" ООД, която вече се явява ангелски чист добросъвестен купувач! Прибира парите от печалбата и доволно потрива ръце!

4. Следва театър, в няколкото действия на който лицето „П" трябва само да се облегне удобно в креслото си и да има търпението да изчака; В отделните картини на постановката се включват: кършене на ръце, взаимни обвинения чрез и без медии, призиви за оставки, жалби до прокурори, заплахи със съд и ред други литературно-административно-театрално-правни похвати! Ефекта от това е кръгла нула за нас и общината, и единица с много нули за лицето „П".

5. Епилога на театъра е пълен с горчилка и се знае още от втори курс по право, а и от всеки начинаещ правист; При извършването на подобен род отчуждителни сделки - първият по вписване е първи по право. Сиреч, който първи се изтича до службата по вписванията с копие от неговият си договор - на негова страна е правото от юридическа гледна точка! За съда няма никакво значение добросъвестността на извършилият вписването! Има значение кой ПЪРВИ го е извършил! Факта, че го е извършил го прави добросъвестен купувач, а другата страна (демек - всички ние) остава да лиже рани и да се осланя на правосъдието ни.

6. Правосъдието, от своя страна, може да отмени изцяло или частично вписаните в службата по вписванията обстоятелства по сделката САМО и ЕДИНСТВЕНО при доказано углавно престъпление - т.е. при наличие на умисъл и влязла в сила присъда! Умисъл се доказва изключително трудно, а в повече от 90% от случаите това е невъзможно!

7. По време на всички картини на постановката - лицето „П" има лека и благодарна задача: да отрича всичко с учудени, широко отворени и честни очи, и да си тананика химна на Република България! Защото по закон той си е невинен до доказване на противното! А противното няма как да бъде доказано!

8. След минимум 10 години - при добър късмет, добър прокурор и добро стечение на обстоятелствата - може и да си представим, че някак си сме доказали, че лицето „П" е извършило вписването недобросъвестно. Даже сме се сдобили и с осъдителна присъда срещу него! Тук мъките, обаче, не свършват, защото след придобиването на имота - лицето „П" веднага го е продало на фирмата „Y" ООД, която се явява добросъвестен купувач, на когото оспореното недобросъвестно вписване от страна на „П" по закон не може да се противопостави! Тук точно ни става ясно, че апетитният имот е безвъзвратно загубен и на нас ни остава плахата надежда да си върнем поне част от парите, които сме изгубили!

9. В идеалният за нас случай се сдобиваме с изпълнителен лист срещу лицето „П" на стойността на причинената ни вреда! Същият лист, обаче, не можем да осребрим по никакъв начин, защото „П" е бил само някакъв си пълномощник на „Х" ООД и като такъв притежава само ризата на гърба си! „Х" ООД отдавна е фалирала и няма и карфица за прибиране!

10. Тук театъра свършва. Завесата се спуска, а ние си слагаме изпълнителният лист в красива рамка и си го закачаме на стената в хола за да не спира да ни напомня за собствената ни глупост... И всичкото това - доста години след като доста хора доста добре са си поживяли от цялата тази доста добра далавера! И то на нашият собствен гръб... Dum Spiro Spero; докато има живот - има и надежда! Има надежда, че някой ще се размърда да вкара който и където трябва! Има и надежда някога някой да си подаде и оставката, хей така - по морални съображения! Например за това, че три възлови за града ни институции на разстояние по-малко от 20 метра една от друга са спрели да си говорят, камо ли да ни управляват!